Премествам блога

Здравейте, премествам блога на адрес www.domination-bg.com/harsh благодаря на всички

Първият ми Muscle up

Ех толкова мъки за този Muscle up, но всичките мъчения си дадоха резултата - малко некачествено, доста усилия, но вече е налице. Първият Muscle up вече е покорен.

Ето го и него:

Отново тренировки

Последната ми промяна на сериите беше на 31 юли. Сега ще запиша какъв е напредъка и над какво наблягам, след лека промяна:

Започвам с загрявка (5 мин.)

След това
3 серии по 10 кофички.
3 серии по 10 повторения с 45кг. (лежанка)
2 серии по 20 повторения с 20кг. щанга за бицепс
2 серии изтегляния с 15 кг. по 30 пъти
600м бягане (бавно с почивки)
5 серии изкачване на 82 стълби под форма на бягане
5 серии слизане на 82 стълби под форма на бягане

Завършвам с разгрявка (5 мин.)

Това е. Все още не мога да направя muscle up-a, но се приближавам към целта.

Хора и желязо

Навън на лека тренировка, макар че бяхаме в леко скъсен състав се получи доста добре и разбира се забавлявахме от сърце. Лек клип, в който наблегнахме над плавността за сметка на бързината. Hope you like it :)

Use only that which works, and take it from any place you can find it. "Bruce Lee"

Искам да ви кажа какво всъщност е за мен Паркур. След доста спорове, които наблюдавам всеки с отделното си мнение, всеки против всеки, и никой не иска да отстъпи на другия, наистина не мисля, че хората които са започнали това начинание са се стремяли към това, но човек не може да избяга от природата си. Човекът е хишник, да такъв е, не в буквалния смисъл над думата, той винаги се опитва да доминира над всяко нещо, което е заплаха за него, добре появи се градската среда, която затруднява хората с своета сложност и не подреденост, в миналото е било просто границата от село до село или град до град, територии, чест, достойноство и всичко за което се е борил човек, сега е просто поднесен нов проблем и решението е отново на линия, човек трябва да избере начина по-който иска да извърви пътя си, за това мисля че в момента аз се крепя на Паркура, за мен изкуството на съвременноста, за други начин на живот, за трети начин за известност и популярност. Всеки е открил Паркур за себе си, това не е общо понятие - дори мисля, че понятието няма никакво значение, без значение е дали това за теб е Паркур, Футбол, Карате ... В момента много хора се опитват да вкарат понятието в граници, което е наистина невъзможно, мисля че всички грешат в това че се опитват да наричат спорт това което фактически е стил, аз практикуват Паркур с индивидуален стил стремежът ми е - по-добро тяло, по-добра мисъл, по-добър дух в този стил се изграждам като личност. Намерих доста хора, които практикуват точно този стил и наистина ми е приятно да обменям опит с тях, мисля че за в бъдеще нещата ще се откроят наистина по-добре или поне се надявам да е така.

Oтново философия

Спрях да пиша близо месец и половина, трябваше ми време да си прочиста мислите и да реша какво искам да правя, да ми отминат кандидат студентските изпити и съзнанието ми отново да е без проблеми (а се получи обратното, но няма значение). За съжаление в долната част няма никакво подобрение, но това ми даде сили да започна работа изцяло върху горната част от тялото. От близо месец напредвам в горната част като целта отново е muscle up.

Тренировката, която правя в момента:

Загрявка на горна част отнемаща 5 минути (малко, но комплексно и достатъчно)

Правя 2 серии от по 6, 7 кофички като за начало - подготовка за съществената част.
В момента най-неразвитата част от тялото ми са гърдите за това тренирам главно тях, правя -
5 серии с 45 кг. на лежанка по 10 повторения
-
След това продължавам с 2 серии с 20кг. по 10 пъти за бицепс
-
След това правя изтегляне за странична част на корема с 15 кг по 30 пъти всяка страна
-
Продължавам с малко cat push ups докато мога
-
Разгрявка (5 мин)

Продължение на 6 дни като седмия е почивка. Следва updatе след няколко седмици.
Записвам това за да видя прогресът в бъдеще.

Радост

Замисляли ли сте се какво ви прави щастливи и защо, и до каква степен паркур участва в тази радост, сигурен съм че повечето от вас вече са променили коренно начина на мисленето си и мирогледа си - от преди да започнат да се занимават с паркур.

Сега какво търсите: мощ, сила, контрол, бързина, плавност, издръжливост .... и т.н. Наистина ако това ви прави щастливи няма защо да се притеснявате, забелязвали ли сте че колкото по-добре се чувствате толкова нещата които искате да направите стават. Имам в предвид, всеки от нас се е натъквал на препядствие, което не може да премине и може би всеки от нас е започвал да се ядосва и да не погледне зад него, целта с която пиша това е да помогна на хората с чести подобни проблеми: моят начин за преминаване на такова препядствие е следния -
1во задължително трябва да се зарадвам, имам в предвид това само ми вдига адреналина, и ми помага да се съсредоточа по-добре
2ро първия път не се е получил защото е липсвало нещо, трябва да помислите къде точно е грешката и как да я отстраните
3то време за втори опит за преминаване на препядствието
4то не винаги става и от втория път, това не е повод за ядостване или за отказване от него, просто една от предишните стъпки е липсвала.

Какво помага на този алгоритъм да работи все по-добре и по-добре ? Постоянната дисциплина, постоянното трениране на организма, постоянната радост .... :) Усмихвайте се по-често, в това се крие успехът.

Желание...

Това да знаеш какво искаш и да го намериш е доста трудна задача. Напоследък ме тормозят само тези мисли - Какво всъщност искам от мен ? Какво намирам в Паркур ? Защо продължават постоянните кавги, какъв е смисъла, защо са постоянните битки и игри ..........
Не можах да си отговоря на повечето въпроси, но ще напиша някой от заключенията до които стигнах.

Ще започна с тънката връзка между желанието и възможността, започваш всичко в съзнанието си, като по този начин караш тялото ти да се разположи според мислите ти, да всичко е едно - тяло, мисъл, желание, практикуване .... Всичко това ни прави нас самите, въпросът към всеки е колко иска да постигне с уравновесяване на всички тези признаци, не признаци, а голямата бутилка за която се борим всички. Ще се опитам да избягам от общо приетият - Начин на живот, пълната разпространеност и използване за безсмислени цели, загубиха истинския смисъл на тези три думи. Дисциплината се изгуби някъде из между редовете, опитвам се да я открия но като, че ли избяга и на мене. Какво всъщност искам от себе си ? Може би по - добро развитие за в бъдеще ? Какво би донесло това , по - добро развитие ? Едва ли, тънката връзка между желанието и възможността се губи точно там, колкото и да желаеш, без възможност не можеш ... И кой точно има тази възможност, това като че ли сме самите ние, ще опитам да перефразирам - Колкото и да желаеш, без работа няма да стане. Звучи добре нали, доста от нас са осъзнали вече това... Но от къде да разберем дали то е достатъчно, кога се явява точната представа за това ... Търсенето ме доведе до един отговор - Никога... Никога няма да разберем дали това дали правим е правилно или не, може да го измерим с някакви граници, но и тогава то би било само моментно и безсмислено.

Какво намирам в Паркур ли ? Може би точно тази граница, която ми дава, може би нещо за което си заслужава да се бориш или просто безграничната възможност във тази едничка граница. Не бих могъл да дам точно определение, за това какво точно е Паркур, намерих тази трудност, когато няколко човека ме попитаха точно това... Не мога да запиша какво виждам в Паркур, докато самия човек който иска да осъзнае това не изпробва, не види нещата през собствените си очи. Определено обаче Паркур е нещо, което ще се развие за в бъдеще и точно този период, нещата минават от една в друга фаза, с това си обеснявам постоянните кавги и неприязъм. Но това е само фаза, поне се надявам да е така.

Oтново в началото, или започване на ново стъпало, всичко зависи от самия човек, от самата бутилка. Надявам се, че съм помогнал на някой. До скоро :).

Отново в началото ....

Отново седнах да понапиша няколко реда, с част от отбора се отбихме до Пловдив, първо по работа после да поскачаме, като цяло нещата които забелязах са - добър напредък от предишния ни път в Пловдив, повишен контрол, доста по-добра техника и сила на по-високо ниво ... Имаме на какво да работим още, специални благодарности на RedMaster, който бе така любезен да ни разведе и да поскача заедно с нас.

Кои бяха лошите страни ? Единствено това, че отново се върна старата болка в коляното, тъкмо започнах да мисля, че отминава и че започвам да се оправям и тя отново ми напомни, че ме контролира... Не знам какви методи да използвам вече, и докторите също не знаят, ако могат да се нарекат доктори, което е напълно отделна тема ... Тъпата болка от вътрешната страна на коляното, което не ми позволява да го натоваря до край, но въпреки това не е и прекалено болезнена за да не тренирам... Какво ли не опитах вече ? Ако някой прочете това със сходния проблем и има решение (което е почти невъзможно) да го сподели, ще съм благодарен.

Но стига за болките, започнах да чета книга за Айкидо и динамичната сфера... и мисля да я разуча добре, ( доста от вас са запознати с това какво е Паркур и не смятам да обеснявам какво точно е тук, защото ако не сте наясно по-добре потърсете източник за да научите, препоръчвам ви parkour.net ), моето разбиране и развитие в Паркур не е свързано само с отделни упражнения, катерене, скачане и бягане, за мен това е развиване на духа и тялото по всевъзможни начини, които ти помагат да преодолееш каквото и да е препядствие в ежедневието - което включва и бойни изкуства, образоване, плуване и т.н. ред други дисциплини. Всичко зависи от отделния човек и от това как всеки разбира нещата за мен те седят така - постоянна дисциплина, постоянен прогрес (важи и във двете посоки). Не мисля да правя някакви световни открия, просто назовавам нещата които в момента достигам и се стремя да достигна, по този начин вече някой запознат би си извадил поука и може би ме коригирал.

Предстои третата ни Hell Night,
за сега равносметката -
2 hell nights - 1 силово набиране като първо качвам едната а после другата ръка
надявам се че след 7тата такава равносметката ще бъде
7 hell nights - 1 muscle up с двете ръце едновременно

Но това само времето и начина по който работя ще покажат, за сега се фокусирам главно към ръцете защото просто краката не ми дават възможност. Колкото до това което осъзнах, е че съм сгрешил като в по-голямата ми част от 2 седмици, отдавам повече време за физическа подготовка и забравих за техниката, за в бъдеще ще се постарая да постигна баланс, предполагам че за сега се стремя да уравновеся нещата между техниката и силата и мисля, че почти съм постигнал целта. Сега остава само много работа и пак работа :).

Благодаря, че прочетохте "краткия" ми пост. Дано не съм ви отегчил, а ако е така еми просто не го четете повече :). Чао.

Бутилката със силата.

Измина и втората ни Адска вечер, за жалост бяхме само двама от съотборниците ми - аз и jsh. Нещо, което ме натъжи малко, но въпреки всичко дадох всичко от себе си през тези няколко часа. Добрият диалог води, до много твърдения и знания, снощи стигнах до едно заключение, докато се прибирах от училище. Паркур е много сходен с писането, може би ви звучи смешно. Замислих се колко време ни учат да пишем, започваме от първи клас, като ни учат на техниката и това, че повторението на даден елемент от азбуката ни, или просто знак ни прави по перфектни, същото като при паркур - техника и физика. Но тогава ми дойде на ум, че забравям един много важен елемент, а именно мисленето (философията). Много ме гложди един въпрос със страха, но след като прочетох поста на jin за страха, доста от нещата ми се изясниха.

Страхът според мен идва при всеки, той е като светлината и тъмнината която съпъстват земята всеки ден. Започнах да изолирам вече някой от страховете си, имам в предвид, вече не ме е страх да показвам възможностите, и страхът от това да се нараня значително намаля до някаква степен. Но за жалост се появи нов вид страх, страхът от това да направиш нещо и след това да не помниш, как си го постигнал. Мисля, че на всеки от нас се е случвало и всеки може би го е подминавал, но аз се замислих по-сериозно над проблема, всъщност това е нещо, което сме постигнали без да сме готови психически за него, нещата в Паркур за мен се свеждат до три елемента - философия, физика и техника. Липсва ли един от тези три елемента, нещата се свеждат до страх. Мисля за напред да работя върху това - тези три елемента да се развиват равномерно, без препускане и бързане, без проблемът "натиск от връсниците" (за повече информация Dilution - от Blane) и без правене на излишни неща.

Може би се чудите защо заглавието на поста е " Бутилката с силата ". Още едно от интерпретирането, което измислих снощи. Всеки от нас усеща дадена сила, чувства се готов да направи нещо, или точно обратното има дни в които всеки си казва - "защо не се получава" , "къде бъркам" . Да, точно тогава просто течността в бутилката е свършила, всеки от нас се представя с дадена бутилка било то 1, 2, 3 литра силова течност, колкото повече тренираме физиката си, ние добавяме грамаж към нея, тя не е постоянна може да отслабва може, да се увеличава. Въпросът е какво искаме ние от тази бутилка, дали да я направим огромна или да си остане такава. Техниката, която добавяме към нас всъщност намалява отворът през който ние хабим силата си, колкото по-малък е той, ние толкова по добре ще знаем възможностите си и няма да хабим усилия напразно. Философията е материалът от който е направен бутилката, може при някой да е стъклена, при други каменна, при трети желязна... Колкото по-трудно чуплима е нашата бутилка толкова по-дълго време ще се радваме и ще я уползотворяме.


Това, е което занимава мисленето в последно време, дано съм бил полезен на някой..

Начало, нещо добро, нещо ново.

Започвам този блог с цел за нещо ново, нещо добро, нещо в което бих могъл да изразя мислите си и те да се запазят. Започвам работа малко да пооправя визията му и да го вкарам в ред, мисля да понаписвам поне един или два пъти седмично постиженията ми, като по този начин ще мога да следя прогреса или паденията си.

Надявам се да се запази само в границата на прогреса, макар че без опадък прогресът е невъзможен.