Радост

Замисляли ли сте се какво ви прави щастливи и защо, и до каква степен паркур участва в тази радост, сигурен съм че повечето от вас вече са променили коренно начина на мисленето си и мирогледа си - от преди да започнат да се занимават с паркур.

Сега какво търсите: мощ, сила, контрол, бързина, плавност, издръжливост .... и т.н. Наистина ако това ви прави щастливи няма защо да се притеснявате, забелязвали ли сте че колкото по-добре се чувствате толкова нещата които искате да направите стават. Имам в предвид, всеки от нас се е натъквал на препядствие, което не може да премине и може би всеки от нас е започвал да се ядосва и да не погледне зад него, целта с която пиша това е да помогна на хората с чести подобни проблеми: моят начин за преминаване на такова препядствие е следния -
1во задължително трябва да се зарадвам, имам в предвид това само ми вдига адреналина, и ми помага да се съсредоточа по-добре
2ро първия път не се е получил защото е липсвало нещо, трябва да помислите къде точно е грешката и как да я отстраните
3то време за втори опит за преминаване на препядствието
4то не винаги става и от втория път, това не е повод за ядостване или за отказване от него, просто една от предишните стъпки е липсвала.

Какво помага на този алгоритъм да работи все по-добре и по-добре ? Постоянната дисциплина, постоянното трениране на организма, постоянната радост .... :) Усмихвайте се по-често, в това се крие успехът.

Желание...

Това да знаеш какво искаш и да го намериш е доста трудна задача. Напоследък ме тормозят само тези мисли - Какво всъщност искам от мен ? Какво намирам в Паркур ? Защо продължават постоянните кавги, какъв е смисъла, защо са постоянните битки и игри ..........
Не можах да си отговоря на повечето въпроси, но ще напиша някой от заключенията до които стигнах.

Ще започна с тънката връзка между желанието и възможността, започваш всичко в съзнанието си, като по този начин караш тялото ти да се разположи според мислите ти, да всичко е едно - тяло, мисъл, желание, практикуване .... Всичко това ни прави нас самите, въпросът към всеки е колко иска да постигне с уравновесяване на всички тези признаци, не признаци, а голямата бутилка за която се борим всички. Ще се опитам да избягам от общо приетият - Начин на живот, пълната разпространеност и използване за безсмислени цели, загубиха истинския смисъл на тези три думи. Дисциплината се изгуби някъде из между редовете, опитвам се да я открия но като, че ли избяга и на мене. Какво всъщност искам от себе си ? Може би по - добро развитие за в бъдеще ? Какво би донесло това , по - добро развитие ? Едва ли, тънката връзка между желанието и възможността се губи точно там, колкото и да желаеш, без възможност не можеш ... И кой точно има тази възможност, това като че ли сме самите ние, ще опитам да перефразирам - Колкото и да желаеш, без работа няма да стане. Звучи добре нали, доста от нас са осъзнали вече това... Но от къде да разберем дали то е достатъчно, кога се явява точната представа за това ... Търсенето ме доведе до един отговор - Никога... Никога няма да разберем дали това дали правим е правилно или не, може да го измерим с някакви граници, но и тогава то би било само моментно и безсмислено.

Какво намирам в Паркур ли ? Може би точно тази граница, която ми дава, може би нещо за което си заслужава да се бориш или просто безграничната възможност във тази едничка граница. Не бих могъл да дам точно определение, за това какво точно е Паркур, намерих тази трудност, когато няколко човека ме попитаха точно това... Не мога да запиша какво виждам в Паркур, докато самия човек който иска да осъзнае това не изпробва, не види нещата през собствените си очи. Определено обаче Паркур е нещо, което ще се развие за в бъдеще и точно този период, нещата минават от една в друга фаза, с това си обеснявам постоянните кавги и неприязъм. Но това е само фаза, поне се надявам да е така.

Oтново в началото, или започване на ново стъпало, всичко зависи от самия човек, от самата бутилка. Надявам се, че съм помогнал на някой. До скоро :).