Бутилката със силата.

Измина и втората ни Адска вечер, за жалост бяхме само двама от съотборниците ми - аз и jsh. Нещо, което ме натъжи малко, но въпреки всичко дадох всичко от себе си през тези няколко часа. Добрият диалог води, до много твърдения и знания, снощи стигнах до едно заключение, докато се прибирах от училище. Паркур е много сходен с писането, може би ви звучи смешно. Замислих се колко време ни учат да пишем, започваме от първи клас, като ни учат на техниката и това, че повторението на даден елемент от азбуката ни, или просто знак ни прави по перфектни, същото като при паркур - техника и физика. Но тогава ми дойде на ум, че забравям един много важен елемент, а именно мисленето (философията). Много ме гложди един въпрос със страха, но след като прочетох поста на jin за страха, доста от нещата ми се изясниха.

Страхът според мен идва при всеки, той е като светлината и тъмнината която съпъстват земята всеки ден. Започнах да изолирам вече някой от страховете си, имам в предвид, вече не ме е страх да показвам възможностите, и страхът от това да се нараня значително намаля до някаква степен. Но за жалост се появи нов вид страх, страхът от това да направиш нещо и след това да не помниш, как си го постигнал. Мисля, че на всеки от нас се е случвало и всеки може би го е подминавал, но аз се замислих по-сериозно над проблема, всъщност това е нещо, което сме постигнали без да сме готови психически за него, нещата в Паркур за мен се свеждат до три елемента - философия, физика и техника. Липсва ли един от тези три елемента, нещата се свеждат до страх. Мисля за напред да работя върху това - тези три елемента да се развиват равномерно, без препускане и бързане, без проблемът "натиск от връсниците" (за повече информация Dilution - от Blane) и без правене на излишни неща.

Може би се чудите защо заглавието на поста е " Бутилката с силата ". Още едно от интерпретирането, което измислих снощи. Всеки от нас усеща дадена сила, чувства се готов да направи нещо, или точно обратното има дни в които всеки си казва - "защо не се получава" , "къде бъркам" . Да, точно тогава просто течността в бутилката е свършила, всеки от нас се представя с дадена бутилка било то 1, 2, 3 литра силова течност, колкото повече тренираме физиката си, ние добавяме грамаж към нея, тя не е постоянна може да отслабва може, да се увеличава. Въпросът е какво искаме ние от тази бутилка, дали да я направим огромна или да си остане такава. Техниката, която добавяме към нас всъщност намалява отворът през който ние хабим силата си, колкото по-малък е той, ние толкова по добре ще знаем възможностите си и няма да хабим усилия напразно. Философията е материалът от който е направен бутилката, може при някой да е стъклена, при други каменна, при трети желязна... Колкото по-трудно чуплима е нашата бутилка толкова по-дълго време ще се радваме и ще я уползотворяме.


Това, е което занимава мисленето в последно време, дано съм бил полезен на някой..