Отново в началото ....

Отново седнах да понапиша няколко реда, с част от отбора се отбихме до Пловдив, първо по работа после да поскачаме, като цяло нещата които забелязах са - добър напредък от предишния ни път в Пловдив, повишен контрол, доста по-добра техника и сила на по-високо ниво ... Имаме на какво да работим още, специални благодарности на RedMaster, който бе така любезен да ни разведе и да поскача заедно с нас.

Кои бяха лошите страни ? Единствено това, че отново се върна старата болка в коляното, тъкмо започнах да мисля, че отминава и че започвам да се оправям и тя отново ми напомни, че ме контролира... Не знам какви методи да използвам вече, и докторите също не знаят, ако могат да се нарекат доктори, което е напълно отделна тема ... Тъпата болка от вътрешната страна на коляното, което не ми позволява да го натоваря до край, но въпреки това не е и прекалено болезнена за да не тренирам... Какво ли не опитах вече ? Ако някой прочете това със сходния проблем и има решение (което е почти невъзможно) да го сподели, ще съм благодарен.

Но стига за болките, започнах да чета книга за Айкидо и динамичната сфера... и мисля да я разуча добре, ( доста от вас са запознати с това какво е Паркур и не смятам да обеснявам какво точно е тук, защото ако не сте наясно по-добре потърсете източник за да научите, препоръчвам ви parkour.net ), моето разбиране и развитие в Паркур не е свързано само с отделни упражнения, катерене, скачане и бягане, за мен това е развиване на духа и тялото по всевъзможни начини, които ти помагат да преодолееш каквото и да е препядствие в ежедневието - което включва и бойни изкуства, образоване, плуване и т.н. ред други дисциплини. Всичко зависи от отделния човек и от това как всеки разбира нещата за мен те седят така - постоянна дисциплина, постоянен прогрес (важи и във двете посоки). Не мисля да правя някакви световни открия, просто назовавам нещата които в момента достигам и се стремя да достигна, по този начин вече някой запознат би си извадил поука и може би ме коригирал.

Предстои третата ни Hell Night,
за сега равносметката -
2 hell nights - 1 силово набиране като първо качвам едната а после другата ръка
надявам се че след 7тата такава равносметката ще бъде
7 hell nights - 1 muscle up с двете ръце едновременно

Но това само времето и начина по който работя ще покажат, за сега се фокусирам главно към ръцете защото просто краката не ми дават възможност. Колкото до това което осъзнах, е че съм сгрешил като в по-голямата ми част от 2 седмици, отдавам повече време за физическа подготовка и забравих за техниката, за в бъдеще ще се постарая да постигна баланс, предполагам че за сега се стремя да уравновеся нещата между техниката и силата и мисля, че почти съм постигнал целта. Сега остава само много работа и пак работа :).

Благодаря, че прочетохте "краткия" ми пост. Дано не съм ви отегчил, а ако е така еми просто не го четете повече :). Чао.

Бутилката със силата.

Измина и втората ни Адска вечер, за жалост бяхме само двама от съотборниците ми - аз и jsh. Нещо, което ме натъжи малко, но въпреки всичко дадох всичко от себе си през тези няколко часа. Добрият диалог води, до много твърдения и знания, снощи стигнах до едно заключение, докато се прибирах от училище. Паркур е много сходен с писането, може би ви звучи смешно. Замислих се колко време ни учат да пишем, започваме от първи клас, като ни учат на техниката и това, че повторението на даден елемент от азбуката ни, или просто знак ни прави по перфектни, същото като при паркур - техника и физика. Но тогава ми дойде на ум, че забравям един много важен елемент, а именно мисленето (философията). Много ме гложди един въпрос със страха, но след като прочетох поста на jin за страха, доста от нещата ми се изясниха.

Страхът според мен идва при всеки, той е като светлината и тъмнината която съпъстват земята всеки ден. Започнах да изолирам вече някой от страховете си, имам в предвид, вече не ме е страх да показвам възможностите, и страхът от това да се нараня значително намаля до някаква степен. Но за жалост се появи нов вид страх, страхът от това да направиш нещо и след това да не помниш, как си го постигнал. Мисля, че на всеки от нас се е случвало и всеки може би го е подминавал, но аз се замислих по-сериозно над проблема, всъщност това е нещо, което сме постигнали без да сме готови психически за него, нещата в Паркур за мен се свеждат до три елемента - философия, физика и техника. Липсва ли един от тези три елемента, нещата се свеждат до страх. Мисля за напред да работя върху това - тези три елемента да се развиват равномерно, без препускане и бързане, без проблемът "натиск от връсниците" (за повече информация Dilution - от Blane) и без правене на излишни неща.

Може би се чудите защо заглавието на поста е " Бутилката с силата ". Още едно от интерпретирането, което измислих снощи. Всеки от нас усеща дадена сила, чувства се готов да направи нещо, или точно обратното има дни в които всеки си казва - "защо не се получава" , "къде бъркам" . Да, точно тогава просто течността в бутилката е свършила, всеки от нас се представя с дадена бутилка било то 1, 2, 3 литра силова течност, колкото повече тренираме физиката си, ние добавяме грамаж към нея, тя не е постоянна може да отслабва може, да се увеличава. Въпросът е какво искаме ние от тази бутилка, дали да я направим огромна или да си остане такава. Техниката, която добавяме към нас всъщност намалява отворът през който ние хабим силата си, колкото по-малък е той, ние толкова по добре ще знаем възможностите си и няма да хабим усилия напразно. Философията е материалът от който е направен бутилката, може при някой да е стъклена, при други каменна, при трети желязна... Колкото по-трудно чуплима е нашата бутилка толкова по-дълго време ще се радваме и ще я уползотворяме.


Това, е което занимава мисленето в последно време, дано съм бил полезен на някой..

Начало, нещо добро, нещо ново.

Започвам този блог с цел за нещо ново, нещо добро, нещо в което бих могъл да изразя мислите си и те да се запазят. Започвам работа малко да пооправя визията му и да го вкарам в ред, мисля да понаписвам поне един или два пъти седмично постиженията ми, като по този начин ще мога да следя прогреса или паденията си.

Надявам се да се запази само в границата на прогреса, макар че без опадък прогресът е невъзможен.